СВАТБЕН ПОРТАЛ

Бракът е тайнство, в което младоженците пристъпват доброволно към бракосъчетание и обещават тържествено пред свещеника и Църквата да пазят съпружеската вярност. При самото тайнство, чрез благословение от свещеника, се дава свише божествена благодат.
Бракът е единственото тайнство, което се извършва едновременно над двама души и ги прави да бъдат едно цяло. Православната църква, като изхожда от човешките немощи и слабости позволява развод, но само при прелюбодеяние.

Tайнството Брак се състои от две части: Обручение и Венчание.

О Б Р У Ч Е Н И Е 
 Обручението се извършва в притвора на храма. Тук младоженците в лицето на свещенослужителя обещават пред Бога и кумовете заедно да носят скърбите и радостите в живота. Те държат в ръцете си големи запалени свещи, съединени с панделка (отново напомняне за единението им).
 
 В знак на безкрайна обич между двамата свещеникът полага на десните им ръце халки (окръжността е символ на безкрайност). Следва размяната на халките, извършвана от кума или кумата. В някои църкви това прави свещеникът. Църквата благославя тъй да бъде безконечна обичта и разбирателството между двамата. При Венчанието бракът се благославя като неразделен съюз между двамата и се измолва Божията благодат. 
В Е Н Ч А Н И Е
След като в притвора е свършено Обручението, при пеенето на "Слава Тебе Боже наш, слава Тебе", свещеникът повежда младоженците в централната част на храма. Тук в средата, където има полилей, е поставена маса, на която лежат Светото Евангелие, св. Кръст, два венеца (символизиращи царски корони),чаша с червено вино, пита и мед.
Свещенослужителят извършва тайнството, по време на което бракосъчетаващите се се държат хванати за двете си десници. В това време кумовете стоят зад тях със запалени свещи.
Тайнството Брак се извършва, като три пъти се произнася формулата "Венчава се Божият раб (името) с Божията рабиня (името) в името на Отца и Сина и Святаго Духа". Младоженците целуват венците и свещеникът ги полага на главите им. Кумът или кумата разменя венците кръстообразно три пъти. Певците пеят "Господи, Боже наш, със слава и чест ги венчай".
 
 Младоженците отпиват от общата чаша червено вино — общо да поемат радости и скърби. Свещеникът им дава хляб и мед (да им е сладък животът като хляба и меда).
В края на бракосъчетанието, излизайки от храма, кумовете хвърлят над главите на младоженците (по стара традиция) жито, бонбони, стотинки, за да се множи челядта им и да е пълен с благодат новият им дом. 
- Запалените свещи, които младоженците държат в ръце, символизират духовно-благодатната светлина, която се получава по време на тайнството.
- Размяната на пръстените и вкусването на вино от една чаша показват, че от този момент съпрузите трябва заедно да делят радости и скърби и винаги да си помагат взаимно.
- Обикалянето в средата на храма изразява тяхната духовна радост и свързаността им завинаги. 

Условия, необходими за сключването на брак:

-Препис-извлечение от акта, съставен в Общината за сключване на граждански брак.
-Декларация, подписана от брачущите се, че са източноправославни, че нямат помежду си родство, при което не се позволява църковен брак, и че не встъпват в пети брак.

Родства, при които не се позволява църковен брак: 
Кръвно родство по права линия от всички степени. 
Кръвно родство по съребрена линия до пета степен включително.
По двоеродие (сватовство) до трета степен и от четвърта степен само случаите: двама братя да вземат две сестри и брат и сестра да вземат сестра и брат.
По св. Кръщение – първа степен и от втора степен следните: кръстници да встъпят в брак с родителите на своите кръщелници.

Дни, в които не се извършват венчавки:
През Великия пост – от Сирни заговезни до вторник на Светлата седмица. Сирни Заговезни не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. Тази година се празнува на 1 март и с него започва Великият пост. До Сирни Заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през постите до вторник на Светлата седмица (след Великден) не се позволява венчание.
През Богородични пости. От началото и до средата на август траят Богородичните пости /14 дни/.
През Коледните пости – от Коледни заговезни (14 ноември) до Въведение Богородично (21 неомври) и от Игнажден (20 декември) до Богоявление, Йордановден (6 януари).

Срещу неделя, срещу дванадесетте Господски и Богородични празници и срещу дните Отсичане главата на св. Иоан Кръстител и Въздвижение на светия Кръст Господен (Кръстовден - 14 септември).
При изключителни случаи обаче може да стават венчавки с благословение на епархийския архиерей и във всички други забранени за това дни освен през дните на Великия пост.

Св. Синод разрешава на енорийските свещеници при изключителен случай да извършват тайнството брак през дните от 26 декември до 4 януари, без да искат предварително разрешение от епархийския архиерей.